една от любимите ми книги
Bulgarian

една от любимите ми книги

by

reading
literature
fiction
culture

Една от любимите ми книги е „Такова дълго пътуване“ от канадско-индийския автор Рохинтън Мистри.

One of my favorite books is “Such a long journey” by Canadian-Indian author Rohinton Mistry.

Книгата е написана през 1991г. [хиляда деветстотин деветдесет и едната година].

The book was written in 1991.

Един от главните герои е Густад, който е съпруг и баща на три деца.

One of the main characters is Gustad, who is a husband and a father of three children.

Разположен е в Бомбай, Индия през 1770-те [хиляда деветстотин и седемдесетте] години в контекста на корумпираното правителство на Индира Ганди и войната на Индия с Пакистан.

It is set in Bombay, India in the 1770s [this should have read "1970s"] in the context of Indira Gandhi’s corrupt government and India’s war with Pakistan.

Густав е нечестен персонаж. Той се ядосва лесно, няма търпение с някои от децата си и има недоволство.

Gustad is a flawed character. He gets angry easily, he does not have patience with some of his children, and he holds grudges.

Но все пак ние се грижим за него през цялата история.

But still we care about him throughout the story.

Той се съгласява да помогне на приятел с банкова транзакция, но се оказва, че има проблеми зад това и животът се усложнява за Густад.

He agrees to help a friend with a bank transaction, but it turns out to have problems behind it and life gets complicated for Gustad.

Техмул, млад мъж с физически и психически увреждания, също е централен герой.

Tehmul, a young man with physical and mental disabilities, is also a central character.

Густад често го уволнява и към края на историята това означава нещо трагично за Техмул.

Gustad often dismisses him, and towards the end of the story, this means something tragic for Tehmul.

Харесва ми книгата, защото героят (Густав) е с недостатък, но в края на историята той осъзнава стойността на хората.

I like the book because the hero (Gustad) is a flawed character, but by the end of the story he realizes the value of people.

Мисля, че малките конфликти на Густав с другите са символи за по-големите войни в географския район по това време.

I think that Gustad's small conflicts with others is symbolic of the greater wars in the geographical area at that time.

В историята има много състрадание.

There is a lot of compassion in the story.

И това е история за толерантността.

And it is a story about tolerance.

През 1998 г. [хиляда деветстотин деветдесет и осмата година] романът е създаден във филм, но все още не съм го гледала.

In 1998 the novel was made into a movie but I have not yet seen it.

1